Индийският Чандраян-3 кацна на Луната
Следвайте " Гласове " в Телеграм
Индийската задача " Чандраян-3 " приключи сполучливо с кацането спускаемия уред “Викрам " върху повърхността на Луната. С това бе прекратена черната серия на човечеството, което отдавна не успяваше да изпрати уред на естествения ни сателит.
“Викрам " кацна в зоната на южния полюс на Луната в 15.34 бълг. време. Секунди по-късно министър председателят на Индия Нарендра Моди, който е на срещата на БРИКС в РЮА, поздрави учените от центъра за ръководство на полетите.
Преди това " Чандраян-2 " не съумя да кацне през 2019 година Неуспешни опити да спуснат уред на Луната имаха и Япония ( “Омотенаши ”, “Хакуто-Р ”) и Израел ( “Берешийт ”). Преди дни съветската “Луна-25 ” се разруши откакто загуби връзка с " Роскосмос ".
Сега Индия стана втората страна след Китай, която изпраща спускаем уред на Луната през този век. И четвъртата, която изобщо е правила това - след Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Китай.
Спускаемият уред “Викрам " (кръстен е на създателя на индийската галактическа стратегия Викрам Сарабхай) се отдели преди дни сполучливо от “Чандраян-3 ” и се насочи към плануваното място за кацане - Южния полюс на Луната, същото място, което целеше втората задача на Индия и съветската задача.
На “Чандраян-3 ” му трябваше много време с цел да стигне до Луната (мисията започва на 14 юли), тъй като има маса от 3900 kg (спрямо 1600 kg на Луна-25). В края на краищата индийците стигнаха до Луната, пет пъти сполучливо направиха промяна на орбитата и без проблеми отделиха спускаемият уред “Викрам " (1500 кг), който носи и 26-килограмовия луноход " Прагян " (санскритската дума за мъдрост).
От санскрит пък името на задачата - " Чандраян ", може да се преведе като " лунен транспортен съд ".
Когато доближи до лунна орбита индийският лунен уред " Чандраян-3 " откри контакт с орбиталната станция " Чандраян-2 ", заяви Индийската организация за галактически проучвания. Орбиталната станция на задачата " Чандраян-2 " се намира в лунна орбита от 2019 година Тогава Индия се опита да прилуни модул, само че той се разруши при кацането. Оттогава станцията " Чандраян-2 " продължава работата си в лунна орбита, т.е. в този момент Индия има две станции към спътника.
“Чандраян-3 ” коства 6,1 милиарда рупии ($75 млн.; £58 млн.), има " същите цели " като своя предходник - да обезпечи меко кацане на повърхността на Луната, добави той. Спускаемият уред носи пет инструмента, които ще се съсредоточат върху откриването на физическите характерности на повърхността на Луната, атмосферата покрай повърхността и тектоничната интензивност. Разбира се, индийците също ще търсят вода на Луната.
Досега нито един уред не е кацал в полярните региони на Луната. Южният лунен полюс е цел защото на полюсите слънцето грее ниско - постоянно се намира под или малко над хоризонта, а температурите в кратерите са от порядъка на -203 градуса и евентуално в тях има находища от воден лед. А това значи запаси за бъдещите лунни колонисти.
Инфо: segabg.com
